съосновавало

Речник на българския език

1. съосновавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съосновавало е производна форма на съосновавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съосновавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съосновавало е производна форма на съосновавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съосновавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съосновавало е производна форма на съосновавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съосновавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съосновавало е производна форма на съосновавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).