съосновавал

Речник на българския език

1. съосновавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съосновавал е производна форма на съосновавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съосновавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съосновавал е производна форма на съосновавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съосновавал — мин. деят. св. прич. м. р.

съосновавал е производна форма на съосновавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съосновавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съосновавал е производна форма на съосновавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).