съоръжил си

Речник на българския език

1. съоръжил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съоръжил си е производна форма на съоръжа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съоръжил си е производна форма на съоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).