съоръжило е

Речник на българския език

1. съоръжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съоръжило е е производна форма на съоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съоръжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съоръжило е е производна форма на съоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).