съоръжал

Речник на българския език

1. съоръжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съоръжал е производна форма на съоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съоръжал е производна форма на съоръжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).