съоръжавал си

Речник на българския език

1. съоръжавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал си е производна форма на съоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съоръжавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал си е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съоръжавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съоръжавал си е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).