съоръжавало си

Речник на българския език

1. съоръжавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съоръжавало си е производна форма на съоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съоръжавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съоръжавало си е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съоръжавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съоръжавало си е производна форма на съоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).