съобщяло

Речник на българския език

1. съобщяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съобщяло е производна форма на съобщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съобщяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съобщяло е производна форма на съобщя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).