съобразил

Речник на българския език

1. съобразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съобразил е производна форма на съобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съобразил — мин. деят. св. прич. м. р.

съобразил е производна форма на съобразя (мин. деят. св. прич. м. р.).