съмнело

Речник на българския език

1. съмнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съмнело е производна форма на съмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съмнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съмнело е производна форма на съмна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).