съмвал съм

Речник на българския език

1. съмвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съмвал съм е производна форма на съмвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съмвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съмвал съм е производна форма на съмвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съмвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съмвал съм е производна форма на съмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).