съмвал

Речник на българския език

1. съмвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съмвал е производна форма на съмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съмвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съмвал е производна форма на съмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съмвал — мин. деят. св. прич. м. р.

съмвал е производна форма на съмвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съмвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съмвал е производна форма на съмвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).