съкълдисвало

Речник на българския език

1. съкълдисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съкълдисвало е производна форма на съкълдисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съкълдисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съкълдисвало е производна форма на съкълдисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съкълдисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съкълдисвало е производна форма на съкълдисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съкълдисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съкълдисвало е производна форма на съкълдисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).