съкълдисвал

Речник на българския език

1. съкълдисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съкълдисвал е производна форма на съкълдисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съкълдисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съкълдисвал е производна форма на съкълдисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съкълдисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

съкълдисвал е производна форма на съкълдисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съкълдисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съкълдисвал е производна форма на съкълдисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).