съкрушило

Речник на българския език

1. съкрушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съкрушило е производна форма на съкруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съкрушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съкрушило е производна форма на съкруша (мин. деят. св. прич. ср. р.).