съкрушал

Речник на българския език

1. съкрушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съкрушал е производна форма на съкруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съкрушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съкрушал е производна форма на съкруша (мин. деят. несв. прич. м. р.).