съизмерило

Речник на българския език

1. съизмерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съизмерило е производна форма на съизмеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съизмерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съизмерило е производна форма на съизмеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).