съизмерело

Речник на българския език

1. съизмерело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съизмерело е производна форма на съизмеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съизмерело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съизмерело е производна форма на съизмеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).