съизмерел

Речник на българския език

1. съизмерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съизмерел е производна форма на съизмеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съизмерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съизмерел е производна форма на съизмеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).