съизмервало

Речник на българския език

1. съизмервало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съизмервало е производна форма на съизмервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съизмервало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съизмервало е производна форма на съизмервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съизмервало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съизмервало е производна форма на съизмервам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съизмервало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съизмервало е производна форма на съизмервам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).