съизмервал

Речник на българския език

1. съизмервал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съизмервал е производна форма на съизмервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съизмервал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съизмервал е производна форма на съизмервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съизмервал — мин. деят. св. прич. м. р.

съизмервал е производна форма на съизмервам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съизмервал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съизмервал е производна форма на съизмервам (мин. деят. несв. прич. м. р.).