съзряло

Речник на българския език

1. съзряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзряло е производна форма на съзра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съзряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзряло е производна форма на съзра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съзряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

съзряло е производна форма на съзра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съзряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съзряло е производна форма на съзра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. съзряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзряло е производна форма на съзрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. съзряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

съзряло е производна форма на съзрея (мин. деят. св. прич. ср. р.).