съзаклятничило си

Речник на българския език

1. съзаклятничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съзаклятничило си е производна форма на съзаклятнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съзаклятничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съзаклятничило си е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).