съзаклятничило е

Речник на българския език

1. съзаклятничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзаклятничило е е производна форма на съзаклятнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съзаклятничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзаклятничило е е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).