съзаклятничило

Речник на българския език

1. съзаклятничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзаклятничило е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съзаклятничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съзаклятничило е производна форма на съзаклятнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).