съзаклятничили

Речник на българския език

1. съзаклятничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съзаклятничили е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съзаклятничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съзаклятничили е производна форма на съзаклятнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).