съзаклятничил

Речник на българския език

1. съзаклятничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съзаклятничил е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съзаклятничил — мин. деят. св. прич. м. р.

съзаклятничил е производна форма на съзаклятнича (мин. деят. св. прич. м. р.).