съзаклятничеше

Речник на българския език

1. съзаклятничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

съзаклятничеше е производна форма на съзаклятнича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. съзаклятничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

съзаклятничеше е производна форма на съзаклятнича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).