съзаклятничело

Речник на българския език

1. съзаклятничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съзаклятничело е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съзаклятничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съзаклятничело е производна форма на съзаклятнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).