съзаклятничели

Речник на българския език

1. съзаклятничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съзаклятничели е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съзаклятничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съзаклятничели е производна форма на съзаклятнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).