съживил си

Речник на българския език

1. съживил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съживил си е производна форма на съживя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съживил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съживил си е производна форма на съживя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).