съживил е

Речник на българския език

1. съживил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съживил е е производна форма на съживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съживил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съживил е е производна форма на съживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).