съживило е

Речник на българския език

1. съживило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съживило е е производна форма на съживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съживило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съживило е е производна форма на съживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).