съживило

Речник на българския език

1. съживило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съживило е производна форма на съживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съживило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съживило е производна форма на съживя (мин. деят. св. прич. ср. р.).