съживила

Речник на българския език

1. съживила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съживила е производна форма на съживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съживила — мин. деят. св. прич. ж. р.

съживила е производна форма на съживя (мин. деят. св. прич. ж. р.).