съживил

Речник на българския език

1. съживил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съживил е производна форма на съживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съживил — мин. деят. св. прич. м. р.

съживил е производна форма на съживя (мин. деят. св. прич. м. р.).