съживи

Речник на българския език

1. съживи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съживи е производна форма на съживя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съживи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съживи е производна форма на съживя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съживи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съживи е производна форма на съживя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. съживи — повелително наклонение, ед. ч.

съживи е производна форма на съживя (повелително наклонение, ед. ч.).