съешал

Речник на българския език

1. съешал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съешал е производна форма на съеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съешал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съешал е производна форма на съеша (мин. деят. несв. прич. м. р.).