съешавал

Речник на българския език

1. съешавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съешавал е производна форма на съешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съешавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съешавал е производна форма на съешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съешавал — мин. деят. св. прич. м. р.

съешавал е производна форма на съешавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съешавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съешавал е производна форма на съешавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).