съединявало

Речник на българския език

1. съединявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съединявало е производна форма на съединявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съединявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съединявало е производна форма на съединявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съединявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съединявало е производна форма на съединявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съединявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съединявало е производна форма на съединявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).