съединил

Речник на българския език

1. съединил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съединил е производна форма на съединя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съединил — мин. деят. св. прич. м. р.

съединил е производна форма на съединя (мин. деят. св. прич. м. р.).