съдружил си

Речник на българския език

1. съдружил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдружил си е производна форма на съдружа се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съдружил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдружил си е производна форма на съдружа се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).