съдружил е

Речник на българския език

1. съдружил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдружил е е производна форма на съдружа се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съдружил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдружил е е производна форма на съдружа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).