съдружал

Речник на българския език

1. съдружал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдружал е производна форма на съдружа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съдружал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съдружал е производна форма на съдружа се (мин. деят. несв. прич. м. р.).