съдрало

Речник на българския език

1. съдрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдрало е производна форма на съдера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съдрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съдрало е производна форма на съдера (мин. деят. св. прич. ср. р.).