съдираха

Речник на българския език

1. съдираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съдираха е производна форма на съдирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съдираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

съдираха е производна форма на съдирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).