съдирах

Речник на българския език

1. съдирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

съдирах е производна форма на съдирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. съдирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

съдирах е производна форма на съдирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).