съдирал си

Речник на българския език

1. съдирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдирал си е производна форма на съдирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съдирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдирал си е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съдирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдирал си е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).