съдирало си

Речник на българския език

1. съдирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съдирало си е производна форма на съдирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съдирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съдирало си е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съдирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съдирало си е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).