съдирало е

Речник на българския език

1. съдирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдирало е е производна форма на съдирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съдирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдирало е е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съдирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдирало е е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).